Днес съм вдъхновен да подхвана отново темата за „добрите мениджъри и лошия материал“, заради поредна случка с мой клиент. Това е най-голямата грешка, която все още голяма част от компаниите практикуват и толерират. Във момент, който си помислите такова нещо, това означава че сте попаднали в седмия кръг на ада и няма излизане от там.
Не мога да забравя случай, който ми разказваха за мениджър, който непрекъснато се оплаквал от хората си, уволнява ги и иска от ръководството нови. В някакъв момент ръководителите решили да му поискат обосноваване на уволненията и до един месец те спрели. Друг случай при мой клиент мениджъри ми се оплакват от служителите. Поисках длъжностни характеристики и те ми ги пратиха. Аз ги попитах, дали са ги обсъдили със служителите? Оказа се, че не са и че те не искали да правят това, което пише в тях. Всъщност искаме нещо от служителите, но го държим в тайна. Странното е, че длъжностни характеристики мениджърите всъщност нямат. Да, това е малка компания, но всичко показва мислене в тази посока. Подобна политика в една средна по българските стандарти компания, се е било изродило в непрекъснати скандали и напрежение между отделите и различните мениджъри. Един от работниците от това време, искаше да го повишат в началник смяна и на следващия ден започна да се кара и обижда подчинените му. Честно казано, не виждам никакъв смисъл в тази война, която се води.
Често цитирам Дик Браун, със неговото разсъждение по въпроса в книгата на Рам Чаран и Лари Босиди „ИЗПЪЛНЕНИЕТО“. В главата за „Създаване на култура на изпълнение“ те казват:
„КУЛТУРАТА В ЕДНА ОРГАНИЗАЦИЯ Е ТАКАВА, КАКВАТО ПОКАЗВАТ И ТОЛЕРИРАТ РЪКОВДОИТЕЛИТЕ“
Дик Браун казва:
„Културата на една компания представлява поведението на нейните шефове. Ръководителите получават насреща това поведение, което те самите показват и толерират. Може да промените културата на една компания, само като промените поведението на нейните ръководители. А промяната на културата можете да измерите като измерите промяната в личното поведение на шефовете и изпълнението на бизнеса“.
В цитираните по-горе примери, тези поведения се показват защото най-големите шефове ги показват и толерират. Вместо да постигат резултати, мениджърите се оплакват за да се харесат на техните ръководители. Предизвикване на харесване от ръководителя или от властимащия е по-важно от резултатите.
За да има добра организационна система една компания трябва да осигури лиерство на всички нива. Йерархичната структура показва нива на отговорности, не на власт и влияние. Всеки мениджър е отговорен за изпълнението и поведението на неговите подчинени и така в йерархията. Генералния мениджъри е отговорен за всички. Доброто изпълнение не е въпрос на контрол, а на пример. Не виждам защо трябва да се води война със служителите. Не е ли по-добре да се работи в екип? Мисленето и клутурата, която една компания трябва да развива е, че:
ПРОВАЛА НА СЛУЖИТЕЛИТЕ Е ПРОВАЛ И НА ТЕХНИТЕ МЕНИДЖЪРИ!
Много хора, от които зависи да се наеме консултант, ще ме намразят сега, но трябва добре да си помислите, кое е по важно за вас. Резултатите или лъскане на егото? Ако е второто, то имаме ценностни различия и наша отговорност е да не започваме такъв проект.
Ch. R.