Взаимоотношенията между консултант и клиент са материя, която поражда много дискусии. Вече съм давал за пример негативни изказвания на мениджъри по цял свят. От друга страна иновациите в управлението направиха компании като Тойота водещ производител в света, генериращ 7 пъти по-голяма печалба от средната за индустрията и синоним на качество. Все пак консултантската индустрия генерира повече от 700 милиарда долара годишно, в много различни направления.
Отношенията варират в широки граници. Някои клиенти искат да плащат, само при постигнат резултат в бизнеса им, други се доверяват на авторитет и си чакат ползите някъде в бъдещето. В различните страни, има различни регулации и практики за нанесени икономически вреди. Използват се застраховки за професионална отговорност. Много консултанти и гилдии работят по дефиниране на консултантските компетенции, професионални и етични стандарти за да развиват професията и да гарантират качество на клиентите. Но, както не веднъж съм цитирал Хенри Кисинджър „90 процента от консултантите носят лоша репутация, на останалите 10“.
ОТГОВОРНОСТИТЕ
От една страна „Консултирането е обещание за бъдещи ползи“ пише Milan Kubr в „Management Consulting, a guide to the profession”. То не може да се пипне и да се пробва, но все пак има начин услугата да се направи максимално сензитивна и клиента да е наясно, какви резултати е получил. Ще обърна внимание на начина на договаряне друга статия, но информация може да видите и в статията за „Качество в мениджмънт консултирането“. Има обаче четири типа отговорности, които ще разгледаме тук, с които консултантите трябва да се съобразяват и те са:
- Икономически отговорности
- Юридически отговорности
- Морални отговорности
- Дискреционни отговорности
ИКОНОМИЧЕСКИ ОТГОВОРНОСТИ
Като цяло за резултатите от бизнеса са отговорни мениджърите на организацията клиент, а консултанта е отговорен за резултатите от заданието което е приел. Икономическата отговорност на консултанта е да предприема само проекти, които според наличната информация са в най-добрия интерес за бизнеса на клиента като цяло и съгласно заявените от него стратегически цели, и опасения, както и на всички заинтересовани страни. Също така, консултанта не трябва да предприема проекти, ползите от които са по-малки от разходите, за неговите услуги.
ЮРИДИЧЕСКИ ОТГОВОРНОСТИ
Консултантът има юридическа отговорност да гарантира, че дейностите на организацията, за която работи и всички дейности за които той може да препоръчва и защитава от нейно име, са законни с оглед на наказателното и гражданското законодателство, на което подлежи на контрол дейността.
МОРАЛНИ И ЕТИЧНИ ОТГОВОРНОСТИ
Моралните отговорности са на една ръка от правните. Много от тях са неписани или дори неизказани. Те са просто разбиране за това какво е „правилно“ и какво „грешно“. Те са очаквания за това как хората трябва да се държат един към друг. Тези правила може дори да не бъдат забелязани – докато не бъдат нарушени. Консултантите, които членуват в професионални организации и са сертифицирани от тях, имат задължението да спазват етични и професионални кодекси.
ДИСКРЕЦИОННИ ОТГОВОРНОСТИ
Дискреционните отговорности са тези, които консултантът решава да поеме като част от личния си морален кодекс и ценности. Тези отговорности повеляват на консултанта да откаже сделка, ако има разминавания с клиента на ценностно и професионално ниво. Той не трябва да поема проекти, ако няма експертизата необходима за решенията или индустрията. Не трябва да поема проекти, ако се разминава ценностно с решенията и очакванията на клиента. Всъщност консултанта трябва да дава само професионалното си мнение, независимо какво клиента очаква да чуе, дори да загуби поръчката.
Консултирането не е просто даване на съвети, трансфер на знания и опит. Това е процес, който сам по себе е цяла наука. Професионалистите са наясно със всички добри практики и следват професионалните и етични стандарти безкомпромисно.
Ch.R.